Детето често се опитва да привлече вниманието с поведението си. Това често е чрез правене на пакости, но може и да се раболее.
И тогава майката, оставяйки всичките си дела, грижи, работа, взима отпуск по болест, всеки час му дава лекарство от лъжица, тревожи се за него, приготвя му най-любимите му храни.
Майката сяда да играе с детето, чете му книга, докато то лежи в леглото – толкова безпомощно и болно. Детето харесва тази грижа, въпреки високата температура, хрема или по-сериозни заболявания.
Втората причина, поради която децата се разболяват, е твърдо изградена система от нагласи и възгледи на родителите.
Задължително е детето да ходи на училище, да спортувате, да ходи на двама учители и три кръжока, а също да помага на майка си из къщата и да носи чантите от магазина
(в противен случай детето е „мързеливи, неблагодарни, зависими, неспособни, неталантливи“ ”) …
Например родителите смятат, че може да има само една основателна причина да не ходят на училище и това е болестта.
Дори заболяванията не се броят.
И тогава детето се разболява, за да получи заветното право на почивка.
Болестта ни освобождава от чувството за вина, защото в този случай можем да си починем „заслужено“.
Абсурдно, нали?
Същата причина важи и за факта, че детето е било прекалено силно във всяка ситуация твърде дълго.
Болестта дава възможността детето да се чувства по-отпуснато и по-слабо.
Когато в семейството се отричат всякакви прояви на емоции на детето също то се разболява. Детето „не може да се покаже, не може да бъде“.
Всяка проява на каквато и да е емоция от страна на детето е последвана от чувство за вина и тъй като това е деструктивно чувство и също така не се изразява, то е насочено към самото дете.
С други думи, детето се самонаказва с болест за своето „право да бъде“. Или мама отрича чувствата му.
Когато детето не може да направи това, което „ТРЯБВА“да направи според неговите родители. Това обезсилва детето, че не се справя и то се разболява.
Друга причина е балансирането на семейната система. Известно е, че децата са „стабилизатори“ на семейната система и ако тя не успее, те поемат целия огън.
Представете си ситуация, в която мама и татко искат да се разведат. Ако детето е болно идеята за развода ще трябва да бъде отложена.
Много често,ако майката споделя с околните, че детето й е слабо, разболява се постоянно. Тези думи се запечатват в подсъзнанието на детето и стават причина то да заболява.
Вътреличностният конфликт в детето, който е свързан с нагласите на родителите или по-скоро с техните противоположни гледни точки. Татко казва: „не ме разсейвай, зает съм“, мама веднага казва: „ела при татко и го попитай за …“. Детето не знае какво да прави в този случай и кого да слуша. Поради възрастта му е трудно да се справи с тази ситуация. И той се разболява.
Друга причина е реакцията на всякакви травматични събития. Загубата на любим човек, преместването на друго място, нова детска градина, ново училище могат да се превърнат в травматични фактори за детето.
